Юридически факултет

Целта на магистърския курс Право е да се отговори на потребността от създаването на условия за непрекъснат академичен диалог и придобиване на юридически познания от специалисти с различни професии, които проявяват подчертан интерес към повишаване или промяна на професионално-квалификационната си област.

Приемът на студенти се осъществява при спазване на изискванията на чл. 3(3) от Правилата за приемане на студенти в магистърските курсове. Обучението се извършва в задочна форма по учебния план за специалността “Право” със срок на обучение единадесет семестъра. При отличен успех от обучението си студентите могат да преминат на индивидуален съкратен план на обучение.

Сферите на професионална реализация на успешно завършилите специалисти са: в органите на държавното управление, в икономическия живот и фирмената организация, в научната и културна сфера, в адвокатурата, в синдикалната сфера и трудовите правоотношения, в политическата сфера и дейността на различните партии.

Учебният план за обучение по специалността “Право” е построен върху конфигурация от дисциплини, формиращи следните професионални знания и практически умения на завършилите специалисти:

• теоретични основи и базисни принципи за възникване и използване на правото като нормативна система за управление на обществените отношения;
• теоретични знания за правните институти и приложението им в практиката;
• методологически основи за организационно развитие на правната система и правните институти;
• специфични знания и умения в нормотворчеството, тълкуването и прилагането на правните норми;
• способности за практическо решаване на юридически спорове, казуси и моделиране на правни решения;
• умения за използване на информационна техника в правоприлагането.

Гаранциите за реализиране на посочените цели са: фундаментална и специализирана теоретична подготовка, осигурена от съвременни курсове по отделните дисциплини; поставяне акцент върху инструменталната и аналитичната подготовка чрез използване на изследователски методи, техники и процедури;компютърна грамотност за работа с актуални пакети приложни правни програми.

За получаване на квалификация "юрист" студентите трябва да положат успешно изпити по всички задължителни дисциплини, включени в учебния план и определения брой задължително избираеми дисциплини. Обучението завършва с полагане на държавни изпити по: публичноправни, гражданскоправни и наказателноправни науки.

Успешно положилите трите държавни изпита получават диплома за завършено висше образование с професионална квалификация "юрист" на образователната и квалификационна степен "магистър" и придобиват юридическа правоспособност след стаж и полагане на държавен практико - теоретичен изпит в съответствие със Закона за съдебната власт.

КОНКУРС ЗА ПРИЕМ В МАГИСТЪРСКИЯ КУРС

Входящата изпитна процедура се състои от тест по български език и тест по история на България, които се провеждат в един ден с обща продължителност пет часа.

Тестът по български език включва задачи, чрез които се проверява спазването на книжовноезиковите норми на съвременния български език (правоговорна, правописна и пунктуационна грамотност). В една от задачите се изисква да се напише текст в рамките на 1-2 страници по определена тема с най-обща моралноетична или културологична проблематика, който да демонстрира общата култура на кандидатите.

Тестът по история на България има за цел да провери знанията на кандидатите по българска история. Тематиката на задачите обхваща периода от появата на Българската държава на Балканите до Първата световна война включително и е съобразена с учебния материал, изучаван в средните училища. Тестът се състои от 3 части, които дават възможност да се проявят знания от идеен, понятиен и фактологически характер.

Тестът се състои от 3 части, които дават възможност да се проявят знания от идеен, понятиен и фактологически характер.

Част І. Състои се от две задачи с по няколко въпроса, целящи да се проверят знанията за събития, идеи и исторически личности.

Част ІІ. Състои се от две задачи с по няколко въпроса, проверяващи знанията в областта на историческата терминология.

Част ІІІ. Проверява възможностите на кандидатите в рамките на 1-2 страници да разсъждават по определена историческа фактология – представяне на основното съдържание и намиране на подходящи аргументи, анализиране и извеждане на съответни изводи.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

І.Цонева, Д. Култура на речта (Тестови задачи по български език за самоподготовка), Русе, 2004.
Георгиев, Б. Практикум по езикова култура (Тестови задачи, алгоритъм за решаването им и коментари към тях), София, 1998.
Правописен речник на съвременния български книжовен език. София, БАН, 1983 (фототипни издания: 1995 и 1996.
ІІ.Здравкова, Зл. История на България, Русе, 2003 .
Фол, А. и др. История на България за ХІ клас на СОУ, Анубис, С. 1996.
Лазаров, И. и др. История на България, В. Търново, 1998.